Интервю с възпитаничка на Датския колеж от първия випуск през 1992 година. В момента тя е маркетинг директор на Procter&Gamble за целия свят. Това е най-високата позиция в маркетинга, заемана някога от българин
Яна Игнатова: Успяват тези, които не се страхуват и не се отказват
Нейният съвет към студентите е: Следвайте мечтите и убежденията си, инвестирайте в хората около себе си - колеги, приятели и семейство
- Госпожо Игнатова, какво работите в момента?
- Работя като глобален маркетингов директор за марката Procter&Gamble в Синсинати, САЩ. Отговарям за нейните глобални иновационни стратегии. Отговарям за две неща. От една страна за създаване и реализиране на стратегиите на марката P&G в глобален мащаб във всички целеви групи: потребители, акционери и организации (напр. правителства, НПО, инвеститори, акционери, медии) и служители. От друга страна отговарям за анализа и създаването на нови и по-добри възможности за иновации в компанията. Иновациите са основата на P&G и ние непрекъснато търсим начини да предоставим възможности и обстоятелства на различните ни марки и бизнеси за създаване на по-добри и по-големи иновации, които всеки ден да подобряват живота на потребителите по света.
Тази година P&G навърши 175 години и иновациите са основната движеща сила на компанията от първия ден на основаването й. Чувствам се привилегирована да мога да повлияя в продължаването и обновяването на тази традиция на компанията в световен мащаб.
- Как попаднахте в МТМ Колеж?
- Завърших английска гимназия на 17 години през 1992 г., не дълго след промените в България. Исках да уча някъде, където това което учим е с ново мислене, в крак със западните емоции, не е само теория – а да може да се прилага на практика. Тогава попаднах на статия за Колежа, в която доц. Хубанова излагаше плановете и амбициите на Колежа. Беше абсолютно попадение с това, което исках за моето по-нататъшно образование.
- Как след това продължи кариерата ви?
- Започнах в P&G още докато учех в Датския колеж. Преподавателите ми дадоха възможност да уча и работя едноременно. Считам, че имам голям късмет да попадна на колеж с ценностната система на фамилно заведение, където всеки студент е важен (а не част от масите), и всяка мечта има значение (а не просто да се отметне материал). След това имах късмет да попадна директно на компания, чиято ценностна система е неразрушима. P&G се ръководи от своите цели, принципи и ценности, и служителите са на първо място. Един от любимите ми цитати в бизнеса е: “Ако ни оставят парите, сградите и марките, но отнемат хората ни, ще се провалим. Но ако ни отнемат парите, сградите и марките, но ни оставят хората, ние можем да възстановим всичко в рамките на едно десетилетие”.
- Коя бе най-трудната част от кариерата ви?
- P&G са една от малкото компании, които вярват, че растеж се постига като инвестираш в индивидуалния и професионалния растеж на служителите си. Затова инвестират повече от всяка друга компания в развитието на служителите си и имат стратегия да повишават “отвътре”. Всички (с много малко изключения) започват на едно и също ниво – на най-ниското, а след това растежа им в компанията е неограничен. Трудно ми е да кажа коя е най-трудната част дотук, защото съм имала и много трудни и много хубави моменти. В P&G сменят назначението на мениджърите си на всеки 2-3 години, и с всяко ново назначение идва и много интензивен процес на проучване на новия бизнес, нови предизвикателства, нови възможности. Най-трудният момент е като поемеш нов бизнес и установиш, че знаеш много малко, а трябва да постигнеш много. Трудностите са не по-различни от всяко ново начало, началото на учебната година, началото на нова работа, нов бизнес. Тъй като P&G ме преместваха на нов бизнес в нова страна на почти всеки 3 години, аз започвам нова работа много често. Но с всяко ново начало идват не само трудности, но и неограничени възможности да оставиш собствена следа.
- Кой преподавател от колежа си спомняте най-добре и с какво?
- Спомням си г-н Николов, който казваше, че проблема на хората е като учат макроикономика забравят, че микроикономиката е един от най-влиятелните фактори в живота. А микроикономиката – е под влиянието ни – на хората, които управляват компании – независимо от размера им, и че е тяхна отговорност да оставят положителен отпечатък в страната, областта или града, в който оперират. Господин Николов разказваше интересни истински случаи, които правеха материала му лесен за запомняне. Много вдъхновяващо и даващо сила.
- Ако днес се срещнете с любимия ви преподавател – какво бихте му казали?
- Бих им казала благодаря, че вярвахте в мен, че дори когато не се представях най-добре – ми казваха, че това не е в моя стил. Че мога по-добре и ми вдъхваха и желанието и самочувствието да се старая повече, и всичко, което правя да показва най-добрата част от мен. Интересно е, че сега от дистанцията на времето мога да кажа, че най-голямото въздействие на учителите са не само знанията, които ми предадоха, но и любопитството да науча повече, те изградиха в мен увереността, че мога да преследвам мечтите си. Затова винаги ще им бъда благодарна.
- Къде в корпоративния свят и живот се виждате след 5, 10 и 15 години?
- Там където има работа, която продължава да ме развива, да предоставя нови предизвикателства и възможности, и организация, където мога да оставя отпечатък, не само върху развитието на бизнеса, но и развитието и успеха на хората, с които работя. И накрая, но не на последно място, работа, която ми позволява да се реализирам и професионално и лично. За мен щастието идва от възможности, които позволяват да се реализирам и аз и семейството ми.
- Какви качества са необходими за да успява човек в 21 век? Кои от тези качества развиваме като деца, кои във висшето образование и за кои ни е нужен само житейски опит?
- За мен има три качества: Първо, способност да се адаптираш към промяната и желанието да създаваш свои начини да се справяш с нещата, и желанието да правиш промени. Днес един от обосноваващите фактори на професионален и също личен успех, е възможността човек да се адаптира. Хората, които вярват, че знанията са статични, че са учили и с това са отметнали колежа или университета, че има само един начин да се свърши една работа – те са обречени на провал. Хората, които постоянно търсят нови подходи, нови знания, които имат постоянна любознателност – те откриват и нови пътеки и умеят да се адаптират към промените на времената, в които живеем. Любимия ми цитат на тази тема е на Алберт Сент-Дьорди: “Откритието се състои в това да видиш какво другите са видяли и да измислиш това, което никой друг не е измислил.” Това е, което Хауърд Шулц е направил със Старбъкс. Една от иконните марки в наше време. Второ, да умее да създава последователи. А не само добри познати или колеги. Никога да не се страхува да инвестира в хората около себе си. Допълнително, един малко известен факт е, че когато хората подбират екипи, освен доказан опит и качества, търсят хора, които да могат да постигнат две неща: да извличат най-доброто от хората около тях и хора, които имат желание да се учат и знаят, че не знаят всичко и с желание се учат от опита и знанията на заобикалящия ги екип. Трето, упоритост: Никога да не се отказват, да не се страхуват да следват своите мечти или убеждения, да не се страхуват от провал, защото от грешките се учи най-много, от тях се постига най-много. И най-вече, защото всяко ново начало е леко страшно, но успяват тези, които не се страхуват и не се отказват. Брат ми имаше една поговорка, която гласеше следното. “Корабите са безопасност на пристанището, но не затова строим кораби.” А на въпроса, кое идва от образованието, кое от живота – аз не вярвам в концепцията, че работата или образованието са различна част от ежедневието ни. Считам, че всичко, което правим, води до тези качества, но най-вече желанието да се развиваме.
- Ако днес трябва да изнесете лекция пред студенти от МТМ Колеж коя тема бихте избрали? В тази връзка кое е основното послание, което бихте изпратили към тях?
- Иновации – как да превръщаме наглед обикновените неща в необикновени продукти, услуги или опит. А посланието ми е: следвайте мечтите и убежденията си, инвестирайте в хората около себе си – било то колеги, приятели и семейство, защото те имат по-голямо влияние върху успеха в живота ни, отколкото си представяме. Те са от основно значение за способността и увереността ни да навлизаме в непознатите води на търсенето на успех и щастие в живота.