Докато учи в Датския колеж Димитър Захариев започва работа в Макдоналдс. Няколко години по-късно продължава в комбинат МДК Пирдоп, а след това в българския офис на авиокомпания Бритиш Еъруейз. В момента трайно живее и работи в Швейцария
Пътят на една кариера от София до Женева
Културата на МТМ Колеж в София ми помогна да изградя професионализъм от европейска класа, самочувствие и етичност, казва Димитър Захариев
- Какво работите в момента?
- Работя в Международната асоциация за въздушен транспорт ИАТА в Женева от март 2006 година. Основните ми задължения досега бяха свързани със сливанията (Delta/Norhwest Airlines, United/Continental) преструктурирането и фалитите (Alitalia, Olympic Airlnes, Japan Airlines) на авиокомпаниите членки на асоциацията. От октомври 2012 г. ръководя проект от програмата Fast Travel, чиято цел е да въведе и развие нови технологии и стандарти в авиационната индустрия. Тя се състои от редица проекти за подобряване и оптимизация на пътуването по въздух и ще помогне за намаляване на ненужните оперативни разходи на авиокомпаниите. Един от основните аспекти на програмата е да развие възможностите за самообслужване на пътниците като например автоматизация на процесите като регистриране на багажи, сигурност, имиграция и митнически контрол.
- Спомняте ли си как попаднахте в МТМ Колеж?
- През 1992 година България беше в процес на възраждане и според мен тогава имаше неподправен ентусиазъм и откритост към новите неща. Бях завършил 7-ма гимназия в София и приключил с военната служба, когато от познати разбрах за Колежа, както всички го наричаха тогава. Имаше една загадъчна аура и нещо изключително вълнуващо в него на фона на тогавашните маниакални кандидатстудентски кампании и конвенционални програми предлагани от останалите университети. Спомням си, че точно поради тази причина избрах това училище. Приемния изпит се състоеше в тест, което беше наистина революционно за България по това време.
Всичко в колежа беше различно и някак нереално. Погледнато от днешна гледна точка, детайли като наличието компютри изглежда нещо съвсем естествено. Но аз много добре си спомням колко хора можеха да се оправят с MS Word и Excel по това време или имаха достъп и шанс да се научат да боравят с тези елементарни компютърни приложения.
Един от най-ярките ми спомени беше от първия учебен ден когато бяхме седнали в полукръг и всеки трябваше да се представи на останалите, ей така в свободен формат. Беше нестандартен подход и много вълнуващо, атмосферата беше изпълнена с положителни емоции и енергия. Мигновено се почувствах горд, че мога да съм част от такава среда.
- Как след това продължи кариерата ви и коя бе най-трудната част от нея?
- Започнах работа още по време на обучението си в Колежа, защото времената бяха много интересни. Постоянно имаше нови и нови компании които навлизаха в България за първи път и възможностите за натрупване на опит бяха необятни. Една от първите ми сериозни професионални изяви беше в Макдоналдс България, когато през 1994 отворихме първия ресторант на компанията в Пловдив. Като мениджър обучение имах задачата да създам цялостна програма за развитие на персонала и да положа основите на отдела по обучение. Освен това участвах в процеса на разширяване дейността на компанията във България и отварянето на първите ресторанти в София и Пазарджик. Бях един от първите българи завършили корпоративния университет на Макдоналдс в Чикаго.
След три години работа реших, че е време за промяна и след няколко месеца и преквалификация през 1998 година вече работех във финансовия отдел на тогавашния МДК Пирдоп като ковчежник на компанията отговарящ за парични потоци за повече от 10 млн. долара. Приватизирания от белгийския Юнион миниер комбинат предлагаше нови и интересни перспективи. Един от трудните моменти в кариерата ми беше въвеждането на изплащане на заплатите на 2500 човека по дебитни карти. За региона това беше нещо революционно, особено като се има предвид, че все още имаше недоверие към банките след краха от 1996-1997 година. Първия месец двата банкомата инсталирани в комбината бяха зареждани от банката денонощно!
След близо една година работа като ковчежник натрупах доста богат опит особено в отношенията с големите банкови институции. Един ден по телфона ми се обади консултант по човешките ресурси или т.нар. Headhunter. Бях му споделил, че мечтата ми е да работя в авиокомпания и то не коя да е а Бритиш Еъруейз. Предложението беше неустоимо и след няколко интервюта бях привлечен на работя като финансов мениджър в софийския офис на Бритиш Еъруейз с което се сбъдна тази голяма моя мечта.
За седем години в компанията имах възможност да работя с прекрасни професионалисти както във България така и извън страната. Авиационният бранш е изключително динамичен и стои начело в технологиите и иновациите. Постоянно променящата се икономическа обстановка и световните политически фактори оказват голямо влияние на тази индустрия и може би това я прави едно най-вълнуващите места за кариера.
- Кой преподавател от колежа си спомняте най-добре и с какво?
- Не е лек този въпрос особено след като са минали повече от 15 години след завършването. Ако трябва да съм честен мога да кажа, че имам спомени от всички мои преподаватели, защото те бяха изключителни специалисти и професионалисти от които съм научил много. Ана Хубанова, доцент Христо Драганов, Никола Лазаров са между преподавателите, които особено ценя.
- Ако днес се срещнете с любимия ви преподавател - какво бихте му казали?
- Бих искал да срещна всички мои преподаватели и вярвам че те ще бъдат наистина горди с това което съм постигна в професионален план. Може да звучи като клише, но наистина бих им благодарил от все сърце за знанията които съм придобил от тях.
- Бихте ни посочили какво от наученото тук прилагате днес в работата?
- По мое мнение Колежа ми даде възможност да имам глобален и креативен поглед над бизнеса. Аз смятам че получих едно много прагматично обучение и конкретни практически умения които можех да приложа веднага в работата си. Културата на МТМ Колеж в София ми помогна да изградя професионализъм от европейска класа, самочувствие и етичност. Смятам, че преподавателите и системата на обучение ценят индивидуалността на студентите и едновременно дават възможност за развиване на личните способности без да се робува на догматични представи.
- Къде в корпоративния свят и живот виждате след 5, 10 и 15 години?
- Предполагам и се надявам, че ще мога да основа собствен бизнес и да реализирам някои мои мечти в тази насока. Живота е прекалено кратък за да бъде обречен само на една дейност, а света е пълен с толкова неизброими възможности. Не смятам, че хората трябва да се ограничават само в една професионална област. Всеки от нас има много качества и неподозирани възможност, които може да реализира. Това което е важно за мен е да бъда верен на себе си и да следвам мечтите си.
- За вас какви качества са необходими за да успява човек в 21 век?
- Какво е успех би следвало всеки да може да определи за себе си. За мен успехът е нещо индивидуално и не простира единствено до материалното измерение на нещата. Важно човек да е честен и открит, да има определена доза такт и дипломатичност и особено положителен възглед на живота като цяло. Способността да се общува на поне няколко езика и културния интелект, умението да разбираш, уважаваш и приемаш различните култури са определящи в днешни времена.
Това как сме възпитани като деца е определящо, но ние нямаме голям избор дали ще израснем по един ли друг начин. За това от особено значение е умението да можем да погледнем на себе си така че да видим дали има аспекти, които можем да развием и подобрим. В личностен план човек се изгражда като комплексен образ на обществото в което живее, националността, културата на държавата и образованието. То от своя страна има съществен принос не само в оформянето на познания, умения и професионални качества, но и дава възможност да се докосне и почерпи от опита на други култури.
Като цяло образование само по себе си не е достатъчно, необходим е и сериозен и разнообразен житейския опит за да може човек да се реализира успешно.
- Ако днес трябва да изнесете лекция пред студенти от МТМ Колеж коя тема бихте избрали? В тази връзка кое е основното послание, което бихте изпратили към тях?
- Иска ми се преди всичко да мога да си поговоря със студентите отколкото да изнеса лекция. Интересно ми е как мислят, какво ги вълнува, какви идеи имат, за какво мечтаят. Предполагам, че дискусията е един доста динамичен и интересен метод както за придобиване на умения така и предаване на определено послание към студентите. Би ми се искало да мога да насърча студентите да бъдат креативни, смели и отворени към света към нови идеи и познания.